Когато кандидатстваме за кредит е много важно да бъдем информирани за основните параметри по него, като например предложения лихвен процент. Много от офертите на банките са базирани на промоционалния лихвен процент на определен продукт, но когато ни предлагат ниска лихва трябва да сме информирани за какъв период е валидна тя, от какви фактори е формирана, а това също така зависи от вида на самия кредит и периодът за изплащането му.

Лихвата по един кредит може да бъде два основни вида – фиксирана или плаваща. Фиксираната или непроменлива лихва има основното предимство, че предоставя на клиента сигурност – той знае предварително колко лихва дължи с всяка внесена месечна вноска до края на изплащане на задължението. Фиксираната лихва остава неизменяема за целия период на кредита и може да бъде променена само ако клиентът поиска промяна на условията по него.

Един недостатък на фиксираната лихва е, че при промяна към намаляване на лихвените нива тя се запазва и по-такъв начин кредитът може да бъде оскъпен на фона на предлаганите нови условия на пазара. При такива условия е по-благоприятно да бъде избрана плаваща или променлива лихва. Този вид лихва отговаря на промените на пазара и на неговата непрекъсната динамика. Плаващата лихва се формира като комбинация от някакъв пазарен индекс и надбавка. Надбавката е фиксирана за целия период на кредита. Другият съставен компонент на лихвата е променлив и може да бъде пазарен индекс или база за определяне на краткосрочни лихвени проценти като SOFIBOR, EURIBOR, LIBOR, а също така - и базов лихвен процент или Основен Лихвен Процент. От пазарните индекси SOFIBOR е използван за определяне на лихвени проценти в левове; EURIBOR е пазарен индекс или база за определяне на краткосрочни лихвени проценти в евро; LIBOR е най-широко използваният в Европа пазарен индекс или база за определяне на краткосрочни лихвени проценти в щатски долари, британски паунди, швейцарски франкове и др. Всички те представляват лихвения процент, при който са предоставяни междубанкови срочни депозити в съответната валута, съответно за първокласни български банки, в Евро зоната и на Лондонския междубанков паричен пазар и са публикувани в Ройтерс. Базовият лихвен процент се определя индивидуално от всяка банка като например може да бъде формиран като сбор от пазарен лихвен индекс и премия, определяна от съответната банка. Основният лихвен процент е определян от БНБ, формиран според тримесечни Държавни ценни книжа.

Изборът на лихва изцяло зависи от предложенията на банките, както и от вида на кредита – какъв е периодът на изплащането му и получената сума. Фиксираната лихва е предпочитана от клиентите, тъй като предоставя сигурност, но също така може да се окаже, че при избор на постоянна лихва кредитът може да бъде оскъпен. Когато клиентът ползва оферта с плаваща лихва, той трябва да провери изискванията на банката при формирането ѝ и лесно да я изчисли, а когато има промени на лихвения пазар – да предвиди по какъв начин ще бъде изменена - плаващата лихва е прозрачна, тъй като е оформяна на базата на пазарен индекс. За по-голяма сигурност клиентът трябва да следи дали банката е оставила буфер за промяна на плаваща лихва. Този буфер го защитава до известна степен при движението на лихвения процент нагоре, като промяна на лихвения процент по кредита може да има само при изменение на определена величина, посочена в договора за него.

При ипотечните кредити все по-често е предлагана комбинация от фиксирана и плаваща лихва. Обикновено фиксираната лихва е предоставяна за определен период от време – между 6 месеца и 10 години, а за останалия перод от кредита е предвиден променлив лихвен процент. Промоционалните оферти по ипотечни кредити предлагат фиксиран лихвен процент от десет години, което предоставя на клиента значителна сигурност при дългосрочен кредит с период за изплащане 20-30 години. Също така, фиксираната лихва за определен период е изгодна, когато клиентът планира рефинансиране или предсрочно погасяване на получения кредит.

В онлайн изданието на вестник „Капитал” е представено обяснението защо по-голяма част от кредитите за физически лица са с плаваща лихва. Разяснение на този въпрос дава изпълнителният директор на Пощенска банка и ДЗИ банк Асен Ягодин, който заявява, че това е поради факта, че по-голямата част от кредитите са отпуснати в левове, а понастоящем на левовия пазар няма инструменти за намаляване на риска, който фиксираната лихва носи за банката. Според данните на БНБ 95% от потребителските и 63% от жилищните кредити към края на август са в левове. Финансовият инструмент за управление на лихвения риск е наречен лихвен суап и е подходящ за клиентите, които ползват кредит с плаваща лихва. Лихвеният суап предоставя възможност за постигане на цялостно елиминиране на лихвения риск и предвидимост на лихвените плащания за цялата срочност на лихвения суап, както е посочено в сайта на Райфайзен Банк

Лихвата е основен фактор за формиране цената на кредита, затова е важно клиентът да прецени и какъв вид ще бъде тя – фиксирана или плаваща. Въпреки това, той трябва също така да прегледа внимателно и другите параметри по кредита. Ако бъде дългосрочен – дали е изгодно да бъде оскъпен повече при определени условия при избора на фикирана или плаваща лихва; ако офертата на банката предлага комбинация от двата вида лихви, за какъв период е предложена фиксираната лихва; също така трябва да бъдат предвидени и допълнителните такси и комисионни, изисквани от банката, които, заедно с лихвата, формират годишния лихвен процент по кредита. Затова видът на лихвата не трябва да бъде единствен фактор при избора на кредит и клиентът трябва внимателно да прегледа всички други условия по него.